Статия от вестник "ТРУД"

Никой не е пророк в собствената си страна. Тази максима с пълна сила важи за една българка от варненското село Солник. Баба Радка Недева се прочу в чужбина като живата реклама на родните фолклор, кухня, обичаи и гостоприемство (виж долу). Но у нас за нея знаят малцина. 76-годишната жена от 20 години върти успешно селски туризъм. С нея работят големи чужди туроператори, които от март до средата на октомври водят в Солник туристи. Отскоро баба Радка приема през ваканциите и групи български ученици. За всеки има различна програма, а без значение от възрастта и националността, всички си тръгват сгрети от посрещането и впечатлени от прословутата майонеза на домакинята. "Правя я без яйца - с прясно мляко, олио, чесън и малко лимонтузу. Много се хаесва, всички ми искат рецептата", обяснява младоликата стопанка. Тя е превърнала къщата си в музей - по стените на вътрешните помещения са окичени ръчно тъкани носии, пояси, ризи, кукерски маски и стар стан. "Всичко съм тъкала сама на него", казва Радка и показва складираните 27 женски, 30 детски и 12 мъжки носии. С тях облича и самодейния си състав, и туристите, които редовно си правят снимки в нашенски премени. Дивят се и на плитките от естествени коси, които носят бабите танцьорки и певици. "Не са наши, косите ни вече хич ги няма, но си ги прикачаме по старовремска технология обяснява баба Радка. В двора е подредена цяла сбирка от оръдия на труда, в калайдисани менци греят цветни градинки, лъскави лакирани кратуни, подрънкват чанове. Отзад се шири овощна и зеленчукова градина, до нея има лозе, а продукцията от него отива в казана за ракия и в бъчвите за вино. В центъра на големия двор сянка хвърля голям орех, около който туристите вият дълги хора, след като са се насладили на вкусните манджи и фолклорната програма. Преди баба Радка да ги посрещне с топла питка и шарена сол, гостите се разхождат с каручка из селото. После ги гощават с прословутата майонеза, баница, салата, боб чорба, кавърма кебап, домашни курабийки или сладка баница, полети с ракийка и вино. А след това започва истинското шоу Десет пременени в носии жени запяват сватбарски песни, танцуват варненски кючек и прочутия фолклорен еротичен танц "Голите баби". "Бабите отиват ужким да се къпят на реката, а двама дядовци им задигат ризите и им казват, че ще ги върнат, ако им изиграят голо хоро. Голям спектакъл става", казва Радка. Гвоздеят на програмата е разиграването на истинска старовремска българска сватба, на която булката е пременена с алено було (виж долу). Радка сама е хореограф на шоуто. Още в соцвреме водила фолклорни групи. "Тогава работех като санитарка. Завърших шивашкото училище във Варна, но тогава майка ми роди четвъртото си дете и се наложи да се върна в Солник на полето, да помагам. Работих в ТКЗС-то, после завърших курсове за санитарка и 13 години се грижех за хората в Солник. Безплатно водех самодейните състави и тъчах на стан. Така до 1993 г., когато ми доведоха една американка, дошла да учи народни песни. Това беше първата ми туристка. Посрещнах я в хамбарчето отпред. Като видя моите тъкани произведения, ахна. И започнаха поръчките - за ансамбли, за музейни сбирки. Тръгнаха да идват и делегации. Първата група организирани немски туристи тя посрещнала на 12 май 1994 г. “Дадоха бакшиш на внучетата, голяма радост беше”, спомня си домакинята. Оттогава до днес през къщата са минавали десетки хиляди чужденци от всякакви националности, даже кувейтци, ливанци и иранци. "Преди години най-много бяха французите и англичаните, а сега идват много руснаци и германци. Българите сред тях са малцинство, идват индивидуално. “Но който е дошъл веднъж, повтаря. И приятели води”, твърди бабата. В Солник живеят около 200 души, предимно пенсионери. В бизнеса на Радка помагат внуците Гергана, Радина, Надя и Диан, синът Недко, идва и дъщерята Йовка, която работи като учителка във Варна. Готвачка е братовчедка , помагат две местни жени, а в танците и песните се включват още четири съседки и приятелки. “Те са безценни. Често туристите се дивят: “Като запеят, сякаш изпадат в транс”, гордее се баба Радка. “ Станах известна по света, за да ме разберат у нас.” Германката Аня и датчанинът Мортен се взеха в Солник ВАНЯ ЕНЧЕВА Една 76-годишна българка превръща живота на свои и чужди в радост и веселие, гостоприемството е запленяващо. Това споделя за австрийския вестник “Винер цайтунг” Волфганг Вайтланер. Като турист той бил запленен от преживяното при баба Радка. “Солник е малко селце югозападно от Варна и недалеч от Златни пясъци, но в луксозния морски курорт никой и не подозира за неговото съществуване. Такива има стотици, а вероятно дори с хиляди в България”, започва репортажа си Вайтланер. В Солник няма никакви обичайни за чужденците атракции. Въпреки това от години препълнени с туристи автобуси поемат към къщата на баба Радка. Някъде в средата на 90-те години на миналия век един по-скоро заблудил се микробус с шепа туристи преминава през селцето. По това време повечето хора там са безработни, селото изглежда потънало в столетен сън като една спяща красавица. Стопанката зърва микробуса и отваря широко вратите на къщата си. Както навсякъде в България, и тук гостите са посрещнати с шопска салата, ракийка, бобена чорба и каквото друго Бог е дал. След угощението идва ред на песни, танци и свирни. Гостите остават толкова доволни, че искат да си платят за гощавката. Гостоприемната възрастна жена не дава и дума да се издума. “Който веднъж е преживял някакъв празник в България, той никога не забравя една неподправена сърдечност”, убеден е Вайтланер. Така славата на баба Радка бързо се разнася по Черноморието, започват да пристигат пълни с туристи автобуси. Всеки желаещ може да влезе и да разгледа къщата, обзаведена по местен обичай. Настанени край масите в градината, гостите вдигат наздравици с ракия и замезват с шопска салата. Следват боб чорба, гювеч, баница. Блюдата се поднасят от облечени в народни носии жени. Баба Радка предлага пърлени люти чушки и скилидки чесън, обяснявайки какъв природен лек са те срещу болести, пише австриецът. След като гостите са се позаситили, вратите на къщата се отварят. Прагът към градината престъпват гайдар и тъпанджия, следва ги цял състав за народни танци. Баба Радка знае как да поддържа настроението. След кръшни хора и ръченици иде ред на танца на пеперудите, следва го този с щракането на дървени лъжици, които задават ритъма на музиката. Накрая публиката се впуска във вихъра на хорото. Връх на преживяването е представянето на сватба като народен ритуал. Този път в ролята на младоженци влизат млада германка и датчанин. Пред германския в. “Райн-Некар цайтунг” Аня Хамер разказва за голямата си българска сватба. “Когато наскоро посетих баба Радка, изобщо не предполагах, че ще се върна у дома вече омъжена. Дори младоженецът беше доста изненадан”, започва с чувство за хумор репортажа си Аня. Тя знаела, че всеки ден при известната българка се празнува по една сватба, но нито за миг не е допускала, че ще присъства на собственото си венчило. След пищната гощавка идва ред на народните песни и танци и накрая на представянето на традиционна българска сватба. Сред публиката се търсят мераклии, но всеки се дърпа. Аня скланя само да погледа как ще гиздят булката в къщата. Следват я още млади жени, но в един миг германката разбира, че е останала сама сред български сватовници. Те започват да я гиздят в носия. Момичето вече е наясно, че ще влиза в ролята на булка. Хем не се ще, но и не иска да развали празненството. Баба Радка влиза в стаята с млад мъж, също нагизден според обичая. Явно това е женихът, досеща се немкинята. Но няма време нито да го зърне, нито да попита за името му. Писват гайди, бие тъпан, всички снимат в захлас. Следва ритуалът под режисурата на Радка. “Толкова бях зашеметена, че всичко ми се струваше като на сън. Едва събрах сили да вдигна поглед към “мъжа ми”. Тогава проехтя “Горчиво”. Как да целуна непознат човек? Е, сложих ръка пред устните и инсценирах целувка. Престраших се да го попитам кой е. Казвал се Мортен, бил датчанин”, връща се в спомените си Аня. Още не се е опомнила, когато някой издърпва младоженеца, а пред булката застава свекървата. Разбира се, българска баба с артистичен талант. С ръце на кръста свекървата я пита на колко години е. На 28. “Не те ли е срам, синът ми е само на 20!”, изрича заканително свекървата. Гостите се заливат от смях, но на булката е до рев. Омъжена е едва от 5 минути, а вече има скандал със свекървата. Не стига това, но зърва мъжа си с по-младо момиче. Според сценария ревността е безпочвена, това е сестра му. Туристите сватбари се превиват от смях. “Само баба Радка знае колко майки е докарала до отчаяние”, шегува се Аня. “Със сигурност обаче на тази българка от Солник всеки Божи ден се удава сама да осъществи завета, който ни е дала при посрещането - тя множи усмивките по лицата на гостите си”, обобщава преживяното Хамер. Туристическата концепция на баба Радка е изключително успешна, убеден е Волфганг Вайтланер. Междувременно големи туроператорски фирми предлагат излет до Солник. Те са категорични, че след посещение при баба Радка гостите са осенени от щастие и гледат на живота с усмивка.